Мислещите тръстики

Както в „Пир по време на чума“ /Пушкин/ или както в „Любов по време на холера“ /Маркес/ - тъкмо сега – в окото на кризата – е време за поезия. Срещу унизителния страх, неверието, ожесточението, глупостта и развалата, срещу проституцията с думите и празното дрънкане - да изправим на сцената „от упор“ силното слово на Миряна Башева, един апостол на съвременната българска поезия. „Ако сме хора“ – да си припомним нейния ултиматум „за свобода, любов и смърт – това е друго нямаме“; да поемем болката на вселенската й душа; да се заслушаме в толкова живия и днес глас на поетесата – и да чуем как …над работните чернови, през сънища, стон или кикот бавно надигат любопитни глави Мислещите тръстики. За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са откровение за артистичната ни младост. За двайсетте момчета и момичета от клас „Младеновите“ – нейните говорители от сцената – те са събитие. Надяваме се – и за зрителите на „Сфумато“