Вечерен акт

Ломов: Виждате ли каква е работата. /хваща го под ръка/ Дойдох, уважаеми Степан Степанич, да Ви безпокоя с една молба. Вече съм имал честа да се обърна към вас и Вие винаги, тъй да се рече... но аз, извинете, се вълнувам. Ще пийна вода, уважаеми Степан Степанич. /Пие вода/ Чубуков: /настрана/ Дошъл е да ми иска пари! Няма да му дам. /към него/ За какво става дума, красавецо? Ломов: Виждате ли, Уважаеми Степан ... грешка. Степан Уважаемич ... тоест аз ужасно се вълнувам, както ще благоволите да видите ... С една дума, само вие бихте ми помогнали, макар че, разбира се, с нищо не съм го заслужил и ... нямам право да разчитам на вашата помощ ... Чубуков: Ах, не го усуквайте, миличък! Кажете направо! Е? Ломов: Ей сегичка ... Веднага. Работата е там, че дойдох да искам ръката на дъщеря ви ... Из „Вечерен акт“