Виновният

Горчива комедия на нравите, в която режисьорът умело изправя актьори и зрители пред въпроса – ние или времето сме „виновният” и кани всички на едно пътуване към себе си с очарованието на някогашния хайлайф на стара София, с дъх на любов и театралност, с истината, че всички сме склонни да казваме на другите единствено това, което не можем да скрием. „Виновният” е пиеса, в която героите често повтарят: „Времето беше такова“. Произнасят го като обяснение, оправдание, оневиняване… Този опит да прехвърлим на времето отговорността за собствените си компромиси всъщност е нелоша с удобствата си роля, която играем пред самите себе си. Само че никое време не е достатъчно виновно, за да ни направи напълно невинни. Димитър Димов пише „Виновният“ в епоха, прегърбена от вини. Към многото ѝ чудовищни изкривявания принадлежи и едно, което сякаш забравихме най-лесно: лицемерната безпрекословност, с която отричаме или пренебрегваме непредвидимата сила на чувствата. Героите в тази история се блъскат в страхове, ограничения, илюзии и клишета от края на петдесетте години. Странна, много самотна в българската драматургия пиеса е „Виновният“, отбелязва Юрий Дачев. С необяснимостта на привличането между героите, с неизбежните катастрофи, с непроизнесените откровения. Но продължаващото ни неразбирателство относно подялбата на вина: нашата собствена и другата – на времето, прави този текст жив и съвременен.