Влюбени двойки: Снежана Тачкова, Станислав Кондов, Никол Георгиева, Данаил Николов Танцуващи рози: Белослава Ангелова, Мила Пейова, Никол Николова, Виктория Василева (студенти клас Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс") За мен това е най-нежната и най-красивата българска пиеса! Пиеса за любовта, за жизнения, весел порив на младостта и тъжното безверие на старостта. Пиеса, която със средствата на вълшебния и магичен театър, и изящното слово на Валери Петров, търси отговор на въпроса „Какво си, любов?". Номинация АСКЕЕР 2025 в категория "Водеща мъжка роля" за Боян Арсов за ролята на МЛАДИЯ

Пиесата е наградена на конкурса за комедия на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. „Денят на гларуса“ е еманация на чистата радост от това, че си жив. Че си тук. И че дори не знаеш какво ще ти се случи утре. Върти го, сучи го – животът не можеш да го планираш на 100%. И точно това му е най-хубавото. Защото, ако всички знаехме предварително всичко, човечеството отдавна щеше да е умряло от скука. Все пак известна подготвеност не е излишна. Затова ви съветвам най-настоятелно: не спирайте да мечтаете. Често. Редовно. И почти непрекъснато. Колко струва едно кафе? Как се живее на ръба на бръснача? Защо личната карта не бива да се слага до вафлите и фъстъците? „Денят на гларуса“ дава отговор на тези и други жизнено важни въпроси. Защото опасности ни дебнат отвсякъде – в това число и любовта.

Гърция.Двама мъже. Един остров.Между две войни.Един дом. Два етажа.Две сестри. Една тайна.Разтърсващ епос.История за неистовия кураж да не позволиш на смъртта да те раздели с онзи, когото си обикнал.*Спектакълът „Малката Англия“ е световна театрална премиера на романа на Йоанна Каристиани. Книгата е спечелила Националната награда за литература на Гърция през 1998 г.

Николай Гогол (1809 – 1852) е автор, при когото тъгата и трагиката се преодоляват чрез искрящ смях. Парадоксите на живота, пречупени през причудлива фантазия, при него са хем комични, хем мистични. Човешко и отвъдно, хора и духове се преплитат в хоровода на Гогол – шинелите са жизнени, портретите са живи, а носове се разхождат по булевардите. „Същността на човечеството се извежда ирационално от хаоса на мнимите реалности, които овеществяват света на Гогол“. (Вл. Набоков) Спектакълът е нов и оригинален поглед към прозата на Гогол и разширява сценичната представа за автора, като абсурдният му хумор се разкрива от артистите по завладяващ с импровизационната си сила начин. Спектакълът „Разходка с Гогол“ е част от Програма „Театър+“. Театър+ е платформа за дългосрочна и съвместна творческа работа за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции на съвременния театър.

Ана – Ирини Жамбонас Жулия – Христина Караиванова Кати – Анастасия Лютова Лаура – Каталин Старейшинска Серджи - Пенко Господинов Пом.режисьор – Петя Куртева Графичен дизайн – Теодора Симова Консултант на преводачката – Иван Кожухаров Консултанти на постановъчния екип – Емилиян Колевски (Walltopia) и Тунай Амишев (Walltopia) Малък Градски Театър “Зад канала” благодари на Walltopia за оказаната консултантска помощ. "Четири алпинистки изкачват стръмната стена към върха Фицрой в Патагония по един от най- сложните маршрути за скално катерене на планетата. Четири жени в екстремна ситуация. Погледнато отвсякъде - взривоопасно. " Явор Гърдев

Оскар Уайлд обичал да повтаря: “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен”. “Колко е важно да бъдеш сериозен” е най-виртуозно забавната комедия на Уайлд. Сюжетът на пиесата се завърта около сърдечните вълнения на две млади аристократични двойки. В преследване на любовта си те устремно прелитат през комични недоразумения и абсурдни препятствия. Например - играта с името Ърнест (в превод на български - сериозен), което се оказва абсолютно условие за взаимна щастлива любов...Или пък - как в едно благородно английско семейство ще влезе млад мъж с неизвестен произход, за когото се знае само, че е намерен в пътна чанта в гардероба на гара “Виктория”... Всички участници в тази несериозна игра със сериозни неща са остроумни, духовити, преизпълнени с ведро желание за живот и щастие. Елегантен каприз на случайността, която си играе с любовта... Едно представление, което ще ви достави удоволствието на чаша шампанско - опияняващо и игриво.

Четири двойки, четири истории, четири срещи, безброй тайни.“Прелестите на изневярата” – искряща комедия за любовта,лъжите и малките “невинни” предателства, които преобръщат живота. Ревност, страст, подозрения, неочаквани признания и абсурдни обрати. Когато любовта срещне изкушението, започва игра без правила, в която голямата награда е истинското щастие. Истината обаче винаги идва в най-неподходящият момент. Смях до сълзи, разпознаване до болка и истории, в които всеки ще открие…себе си.

"Мухи без глави" е невъзпитана комедия за усилията на три семейства да избягат от скуката. Един лекар - циник им е предписал уж единственото подходящо за случая лечение, което е патентовано от него. Нарекъл го е "Сексотерапия"! Всъщност им го е предписал, за да им гледа сеира. Изневери, изневери и пак изневери... Рухват ли семейства? Дали ще се изградят отново? Как и къде всеки да се търси щастието? Отговорът се е скрил в тринадесета стая в един съмнителен хотел в едно съмнително предградие на Париж. За успокоение на зрителите всички недотам морални неща ще се случат във Франция и то в началото на миналия век. А накрая ще има и "рецепта за щастие"...

Мюзикъл на майстора на филмовата музика Оскар Фелцман по класическата ситуационна комедия на Томас Брандън „Лелята на Чарли“. Действието се развива през 1910 година в Лондон. В патриархална Англия млади момичета не могат да ходят на гости без присъствието на омъжена жена. Очертава се страхотен скандал и за да го предотвратят, младежите Чарли и Джак набързо преобличат приятеля си Бебс в женски дрехи. Той трябва да се представя като … лелята на Чарли – Донна Лусия – богата родственица. Следват ред забавни ситуации, в центъра на които е мнимата леля. Истинската Донна Лусия все пак пристига и объркването става още по-голямо, докато накрая всичко завършва щастливо в името на любовта. Случайността и любовта са главните действащи лица в тази шеметна комедия. „Без Любовта и нейното жизнерадостно умопомрачение никой не би издържал на последвалите абсурдни (но в крайна сметка, просто смешни) събития. И без Случайността едва ли на финала всички биха стигнали до щастливия край” – казва режисьорът на спектакъла Иван Панев. Премиерата на „Лелята на Чарли” на сцената на Музикалния театър е на 9 март 2012 година и оттогава спектакълът се играе с голям успех.

“И ние играем Ромео и Жулиета” е спектакъл, в който с много любов и внимание се разказва всеизвестната Шекспирова история. В нашия подход враждата между родовете Капулети и Монтеки започва от разправия между двата театрални рода - на драматичните и на куклените артисти - и така пред публиката се разиграва сюжет, в който с всички театрални средства, по много атрактивен начин се разгръщат драматургичните събития. Разказът е съобразен с детската аудитория на училищна възраст, но е подходящ и за всеки, който се вълнува от вечните теми на живота. Макар пиесата на Шекспир да е трагедия, в представлението има много хумор, защото самият автор е известен с играта на смешно и тъжно. Посланието към всички зрители е за повече разбиране, търпение и мъдрост, защото силата на любовта става разрушителна, ако не се овладее умението да обичаш.

Хенри Чинаски - героят алтер его на Чарлз Буковски, е още млад, тъкмо пристъпил в истинския живот преди да започне шестването си из всички романи на своя автор. Пред нас той се изправя на сцената, за да се надсмее с дивашкото си чувство за хумор, преборвайки спомените от тежкото си детство, причинено от баща му. Чрез маската на своята ирония и цинизъм Хенри се противопоставя на затискащия го свят , в който от малък е трябвало сам да се справя... Той осмива всичко, с което се сблъсква всеки подрастващ - несподелени любови, проблеми в семейството, борба за насъщния, творчески пориви, мечти за един по-голям живот, борба със системата, която постоянно се опитва да ни засмуче... Самоироничен към себе си и своите стремежи, предизвикващ смеха на своите зрители, Хенри успява да надмогне меланхолията на ежедневието и тежките удари нанесени от баща му. Без да спестява нищо от това, което чувства и мисли.

„Добро пеене, добър живот, добра смърт“ – това е мотото, което следва в живота и професионалния си път оперната прима Карлота Берлуми. И сякаш наистина успява да го изпълни: надарена с природно красив глас, тя на 17 години печели конкурс, а на двайсет вече пее в „Аида“ в Миланската „Ла Скала“. Животът е щедър към нея – отрупва я с талант, верни поклонници и многобройни любовници. Но появата на една друга оперна звезда сякаш хвърля сянка върху победоносното ѝ шестване по оперните сцени – Мария Калас. Когато я среща за първи път, Карлота не успява да прецени опасността, която представлява амбициозната гъркиня. По-късно обаче започва да провижда във всеки свой професионален и любовен неуспех зловредното влияние на Калас. Съперницата ѝ е пълна нейна противоположност: с гласа си като „пожарникарска сирена“, с новаторството в сценичното си поведение, с визията си на модел. Но най-необяснимото е поведението на публиката – зрителите се възхищават на Карлота, но някои предпочитат да гледат Калас и да я освиркат, вместо да чуят Берлуми. Провал на Калас предизвиква по-голям интерес, отколкото триумф на Берлуми. Какъв е ключът към тая загадка? В какво се състои магията, с която Калас успява съблазни тълпите по цял свят? На тези въпроси опитва да намери отговор Карлота Берлуми в залеза на дните си, когато ѝ остава да изпълни и последната част от своето мото – „добра смърт“. Ерик-Еманюел Шмит е френски драматург, романист, есеист и режисьор. Творбите му са преведени на 45 езика, а пиесите му се играят в повече от 50 държави. Добре познат е и на българската публика с многобройните спектакли по негови пиеси и литературни произведения. Романът му „Съперницата“, преведен и на български, излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на Мария Калас. Авторът прави театрална адаптация по него специално за проекта на Народен театър „Иван Вазов“. Стоян Радев е български театрален и филмов режисьор. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Има над 50 театрални спектакъла, сред които „Соларис“ (2000, ТР Сфумато), „Братя Карамазови“ (2005, ДТ Пловдив), „Куклен дом“ (2007, ТБА), „Солунските съзаклятници“ (2014, НТ „Иван Вазов“), „Палачи“ (2018, театър „София“), „Опит за летене“ (2018, НТ „Иван Вазов“), „Сирано дьо Бержерак“ (2021, ТБА), „Големанов“ (2022, НТ „Иван Вазов“), „Майка Кураж и нейните деца“ (2024, Сатиричен театър), „Хамлет“ (2025, ТБА), „Викове от подземието“ по „Записки от подземието“ (2026, Топлоцентрала). Автор е на филми и музикални клипове. Носител е на награда „Аскеер“ за най-добър режисьор (2021, „Кой се бои от Вирджиния Улф“ и „Плач на ангел“) и за най-добър моноспектакъл (2025, „Рожденият ден на Рупърт“). Награден е с ИКАР за най-добър режисьор и най-добър спектакъл (2026, „Берлин, Берлин“). Стоян Радев не за първи път работи по текст на Ерик-Еманюел Шмит. През 2019 г. поставя „Развратникът“ в Театър „София“.