Национален музикален театър „Стефан Македонски“

Мюзикъл на майстора на филмовата музика Оскар Фелцман по класическата ситуационна комедия на Томас Брандън „Лелята на Чарли“. Действието се развива през 1910 година в Лондон. В патриархална Англия млади момичета не могат да ходят на гости без присъствието на омъжена жена. Очертава се страхотен скандал и за да го предотвратят, младежите Чарли и Джак набързо преобличат приятеля си Бебс в женски дрехи. Той трябва да се представя като … лелята на Чарли – Донна Лусия – богата родственица. Следват ред забавни ситуации, в центъра на които е мнимата леля. Истинската Донна Лусия все пак пристига и объркването става още по-голямо, докато накрая всичко завършва щастливо в името на любовта. Случайността и любовта са главните действащи лица в тази шеметна комедия. „Без Любовта и нейното жизнерадостно умопомрачение никой не би издържал на последвалите абсурдни (но в крайна сметка, просто смешни) събития. И без Случайността едва ли на финала всички биха стигнали до щастливия край” – казва режисьорът на спектакъла Иван Панев. Премиерата на „Лелята на Чарли” на сцената на Музикалния театър е на 9 март 2012 година и оттогава спектакълът се играе с голям успех.

„Царицата на чардаша” на Музикалния театър е класическа и в същото време модерна трактовка на оперетата на Калман, която ни пренася в бляскавата атмосфера на Австро-Унгарската империя. Модерното в нея е не само динамиката на действието, но и взаимоотношенията между героите. Почитателите на оперетата ще се насладят на богатата оркестрация в музиката на Калман, увличащото и изпълнено с комични обрати либрето, динамичната хореография и красивите костюми и сценография. Както и в другите оперети на Калман, така и тук любовта се извисява над най -непреодолимите социални различия и предразсъдъци. Премиерата на „Царицата на чардаша” на сцената на Музикалния театър е на 24 февруари 2018 год. по повод 100 години от началото на професионалната оперета в България.

“Ян Бибиян“ е мюзикъл за деца по романа на Елин Пелин „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“. Малките зрители ще проследят със затаен дъх приключенията на палавника Ян Бибиян, който се сприятелява с дяволчето Фют. Под негово въздействие Ян Бибиян става все по-изобретателен в белите и попада в подземното царство на злия магьосник Мирилайлай. Какво се случва там и дали Ян Бибиян ще успее да се върне отново на горната земя – гледайте музикалното фентъзи „Ян Бибиян” на Камерна сцена в Музикалния театър.

Концерт спектакълът „Приказка за виенския валс“ е вдъхновен от най-красивата и романтична музика, завещана ни от оперетните класици – Лехар, Калман и Йохан Щраус – син. През сезона звездите на първия и единствен Национален музикален театър в страната ще представят истински парад на най-любимите шедьоври от оперетната класика, световно известни мюзикъли, както и много заглавия за деца. Оперетното изкуство е празнично, то създава бляскава атмосфера на великолепие и красота.

Мюзикъл за деца от Жул Леви по приказката на Шарл Перо “Котаракът в чизми”. Хитрият Шарл старателно напътства своя приятел Жан и му помага от бедняк да стане богаташ. Когато разбира, че приятелят му е влюбен в красивата царска дъщеря, Шарл решава да му помогне. Така след много препятствия доброто и любовта побеждават, а Жан спечелва ръката на царската дъщеря

Мюзикълът „Законът на джунглата“ по „Книга за джунглата“ на Р. Киплинг и музика на композитора Любомир Денев е едно от най-мащабните представления за деца в репертоара на Музикалния театър. Вижте завладяващата история на Маугли в света на животните – метафора и за света на хората. Един музикален разказ с вечните теми като толерантността, приемането на другия и любовта пресъздаден по неповторим начин от солистите, хора и оркестъра на Музикалния театър. „Времето и годините са доказали високите художествени качества на мюзикъла за деца и възрастни “Законът на джунглата, написан от композитора Любомир Денев и автора на либретото и стиховете Андрей Аврамов. Но “Законът на джунглата“ не е просто мюзикъл, чиято цел е да забавлява. Това е истински учебник, в който освен темата за вечната борба на доброто и злото, основният урок е желанието и стремежът за създаването на един нов и по- добър Свят… Свят в който природата, хората и животните ще живеят в мир и разбирателство, защото всички ние сме от една кръв… Свят, в който ще дойде ден и този Свят истински ще бъде променен… Свят, в който ще властва нов Закон- „нека няма господари в Общия ни дом““

Една от най-любимите за всички времена комедии на известния италиански драматург Карло Голдони обединява многообразие от жанрове: музика, дел арте, пантомима, танци и карнавален хумор. Динамичните ситуации, играта с публиката и многобройните импровизации увличат с лиричната си спонтанност. Нейната актуалност заразява и днес. Историята се развива във Венеция. Точно когато една пищна сватба е в разгара си, а младата Клариче вече има своя избраник Силвио, неочаквано пристига мъж, който претендира за нейната ръка. Каква е неговата самоличност и дали идването на още един неочакван гост няма да усложни ситуацията до крайност? Безизходицата на всички герои прелива в неудържим смях, когато решението на проблемите е в ръцете на чаровния и безотговорен слуга – Труфалдино. Той решава, че е напълно възможно да служи на двама господари едновременно. С това отприщва лавина от недоразумения, объркани ситуации и комични обрати, които разкриват колко трудно е всъщност да удържиш на думата си, когато трябва да спасиш кожата си.

Мюзикълът за деца „Патиланци“ по мотиви на Ран Босилек, либретото на Банчо Банов и музиката на Александър Йосифов е весела, пъстроцветна музикална приказка, която съчетава хумор, пакост и топлота, присъщи на детския свят. Основната идея е да се пресъздаде живият, непринуден дух на децата и тяхната непримирима жажда за игра, фантазия и забавление. Централната фигура – Патиланчо – е олицетворение на любопитството и жизнеността на детето, което не познава граници в мечтите си. Той и неговата весела патиланска дружина – постоянно измислят щури приключения, които често водят до безобидни, но шумни последствия. Противовес на тяхната буйна природа е Баба Цоцолана, строга, но дълбоко обичаща ги, с която те водят постоянно „бойно“ ежедневие. В този конфликт се крие не само комичен заряд, но и скрито възпитателно послание – децата грешат, учат се, но никога не губят духа си. „Патиланци“ не е просто весел мюзикъл – той е любовно писмо до детството. Сценичната реализация се стреми да запази този дух – да не поучава, а да споделя; да не наказва, а да разбира. А най-важното: да даде на малкия зрител усещането, че сцената е място за чудеса, за смях и за полет на въображението. Спектакълът е реализиран в копродукция с Музикално-сценичен център „Творци“. Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Дебюти 2025“. Личното ми посвещение за спектакъла е на най-големия патиланец в моя живот, баща ми – Генко Дачовски.

Една от най-любимите за всички времена комедии на известния италиански драматург Карло Голдони обединява многообразие от жанрове: музика, дел арте, пантомима, танци и карнавален хумор. Динамичните ситуации, играта с публиката и многобройните импровизации увличат с лиричната си спонтанност. Нейната актуалност заразява и днес. Историята се развива във Венеция. Точно когато една пищна сватба е в разгара си, а младата Клариче вече има своя избраник Силвио, неочаквано пристига мъж, който претендира за нейната ръка. Каква е неговата самоличност и дали идването на още един неочакван гост няма да усложни ситуацията до крайност? Безизходицата на всички герои прелива в неудържим смях, когато решението на проблемите е в ръцете на чаровния и безотговорен слуга – Труфалдино. Той решава, че е напълно възможно да служи на двама господари едновременно. С това отприщва лавина от недоразумения, объркани ситуации и комични обрати, които разкриват колко трудно е всъщност да удържиш на думата си, когато трябва да спасиш кожата си.

Какво ли е да живееш в дворец, целият направен от фин и крехък порцелан, заобиколен от градини с цветя от кристал. Това е светът на Китайския император от детския мюзикъл „Славеят“, написан от композитора Румен Бояджиев – син и либретиста Венелин Методиев, вдъхновен от романтичната приказка на Ханс Кристиян Андерсен „Славеят на Китайския император“. Това е историята за владетеля на древен Китай и неговите придворни, които не познават нищо друго освен изолирания и ограничен свой изкуствен свят, където нямат никаква представа за реалността и живота извън пределите на порцелановия императорски двор. А там някъде, извън него, където започва гъстата зелена гора, простираща се чак до синьото море, живее една малка сива птичка, невзрачна на вид, но притежаваща невероятно красив глас – Славеят. Неговата песен очарова и вълнува всички, които я чуят, а някои чуждестранни пътешественици дори го описват в книгите си като най-хубавото нещо, което може да се види в древен Китай. Една такава книга предизвиква хаос в Императорския дворец. Никой от придворните не е чул за чудната птичка, а Императорът настоява тя да му бъде представена. Оказва се, че единствено Момичето от кухнята познава Славея и може да заведе придворните при него. След дълго и изтощително лутане най-после Славеят е открит и поканен в двореца. Песента му трогва до сълзи Владетеля и той заповядва птицата да остане да живее в палата, заключена в клетка. След време Японският император изпраща като дар за императора на Китай изкуствен, механичен славей, целият изработен от злато и скъпоценни камъни, бляскав и изящен, но пеещ една и съща мелодия, звучаща монотонно и равно. Истинският славей е заставен от Императора да пее заедно с изкуствения, за да докаже, че е по-добър. Това наранява и обижда малката птичка и тя успява да избяга от клетката си. Загубил най хубавото нещо, което притежава, обхванат от болка и отчаяние, Китайският император губи сили и се разболява тежко. Смъртта идва при него, за да го отведе във вечността. Узнал, че Императорът е на смъртно легло, Славеят се връща в двореца и с песента си успява да прогони Смъртта. Императорът оздравява и е готов да започне своя нов живот… Оригиналното и интересното от музикална гледна точка е, че в цялото произведение, освен пиано, в музикалния съпровод са включени флейта, различни ударни инструменти, които доста често ще подчертават ритъма и търсената типично китайска звучност. Музикантите от оркестъра на Музикалния театър, които ще изпълнят приказната музика са Райна Костова (флейта), Николета Петрова (флейта), Мария Костадинова (флейта) и Георги Бакърджиев (ударни), Мая Тошева (ударни). Авторите на мюзикъла, целият постановъчен екип и артистите посвещаваме това произведение в памет на звездата на Музикалния театър Катерина Тупарова, истинската вдъхновителка за създаването на тази творба, която ни напусна завинаги само няколко месеца преди написването ѝ.

Кукленият спектакъл „Алиса в страната на чудесата“ по Луис Карол разказва историята на любознателната Алиса, която попада в свят, пълен с чудати създания и неочаквани приключения. Следвайки Белия заек, тя се озовава в магическа страна, където среща предизвикателства, които обещават фантастично приключение! Гледайте премиерните представления на кукления спектакъл „Алиса в страната на чудесата“ в Столичен куклен театър през месец март.

“Къде се губи естествената ни човешка същност, ако моделите, на които подражаваме деформират собственото ни лице? Пиесата „Криворазбраната цивилизация “ по Д. Войников оставя отворена рамката на голямото обществено огледало, в което са надничали предишните поколенията, но и съвременните генерации. Много от темите – за липсата на вкус, за деформираната ценностна система, прикриваните национални комплекси и фалша в общуването присъстват и тук, но с хумор, ирония и фин сарказъм. Оказва се, че смехът е единственият лечител на онова, което ни прави смешни, ако имаме силата да погледнем на себе си отстрани. С новата сценична версия по този класически текст, всеки е поканен да участва в „карнавала на модата“ и да избере най-хубавата поза за снимка, ако разбира се, на тръгване, не забрави маската върху лицето си.” В Деня на народните будители – 1 ноември 2024 година беше първата премиерна вечер на музикалната комедия „Криворазбраната цивилизация” в Музикалния театър. Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников. Музиката е на композитора Дечо Таралежков, но както и той вмъква съвременни за 70-те години хитове, така и днес в предстоящата премиера ще бъдат вплетени музикални цитати от емблематични песни. Диригент-постановчик на музикалната комедията е Юли Дамянов. В сюжетната линия Анка е изправена пред огромното предизвикателство да се яви на европейски музикален конкурс. А Хаджикостови могат да си позволят най-доброто за дъщеря им, но с една уговорка със зрителя – всичко е според вкуса им. Сценографията на спектакъла е поверена на Николай Николов и обещава смели решения. В дома на Хаджи Коста и Злата личат огромните мащаби на един прогресиращ бизнес. Като доказателство на този грандиозен мащаб на сцената на Музикалния театър ще има басейн. Впечатляващата поява на всеки един от персонажите, освен с великолепна актьорска игра, публиката ще види и голям брой екстравагантни костюми, дело на младата костюмографка Илина Грозева. Хореограф на спектакъла е Татяна Янева, нейният стил е любим и познат на зрителите на Музикалния театър. Координатор на проекта е Пеньо Пирозов.