Театър „София“

На нашите учители - автори, режисьори и актьори-сталкери в магичната зона на театъра - с любов. „Не свиква с тъмното окото“ е реплика на паметния спектакъл „Корени“ с режисьор Леон Даниел, с който преди 60 години беше открит новосъздадения Театър София. Помня поетичната му сила и до ден днешен следвам неговия завет. Следвам духа на театъра, предназначен да разтърсва с истина човека на сцената и в залата, да тревожи и пробужда неговото съзнание. Да вълнува, но и да ни предизвиква да мислим. В продължение на години след това взривоопасният интелектуален и критичен заряд на неслучайно събрани заедно творци - Йордан Радичков, Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев, Валери Петров, Иван Пейчев, Боян Папазов, Веселин Ханчев, Георги Марков, Първан Стефанов, Леон Даниел, Любен Гройс, Николай Поляков и група великолепни актьори, подкрепяни от способни да поемат рискове директори - създаваше вътре в капаните на соцконюнктурата един театър на бъдещето. Дързък, провокативен, талантлив и изпреварващ времето. Беше удивително как наяве, въпреки контекста - се случваше мечтата за друг театър, друга интуиция за битие в изкуството и за неговата мисия. За нас - следващите поколения театрали - уроците на този театър бяха и кураж, и изпитание. Днешният ни спектакъл е вдъхновен опит да поемем „щафетата“ от тях и да я продължим - не в буквата, а в духа. - Маргарита Младенова, режисьор Авторски спектакъл, посветен на 60-годишнината от създаването на Театър София, върху текстове от Йордан Радичков, Иван Радоев, Иван Пейчев, Стефан Цанев, Валери Петров, Веселин Ханчев, Георги Марков, Боян Папазов, Константин Илиев и Първан Стефанов. *Спектакълът се осъществява по Програма „Културно-образователни спектакли и инициативи, организирани от столичните общински театри и професионалните театрални трупи към общинските културни институти“, приета с Решение №211 по Протокол №33/27.03.2025 г. на Столичния общински съвет.

„Пиесата на Кокто „Ужасните родители“ има много възможни интерпретации. За различни зрители днес тя би могла да бъде разказ за абдикацията на съвременния човек – от отговорности, задължения, дори от права. Оттеглянето му на остров от собствени странности, капризи, ритуали, зависимости, страсти, тайни и лъжи... Реквием на всеобщата морална инфантилност на времето ни. Или на безвремието. Би могла да бъде крахът на семейството – разпадът на емоционалните връзки между съпрузите; бунтът на децата срещу родителите; отказът на следващото поколение да приеме и следва установения ред... Усъмняване и дори осмиване на вчерашните морални догми и норми. Релативизмът на вчерашната истина. Или егоизмът на модерния човек – неспособен да разбере страховете и копнежите на другия. Абсурдната му претенция на знаещ по-добре от ближния си какво е най-добро за него или нея. Себедостатъчността като спасение от ада на другите. Аз, аз и аз сме мерило за всичко и всеки. НО преди всичко, това е пиеса за ЛЮБОВТА. За въздигащия ни главовъртеж на чувството. За отдадеността до самоотричане. За нежно-гневното впиване, вплитане, вживяване в другия. За щастието да спечелиш и изкушението да поробиш обекта на желанието. За радостта, лекотата и свободата на посетения от Ерос. За тъмната, пагубна участ на човека, превзет от страстта. За чудото и болката да бъдеш влюбен.“ - Недялко Делчев, режисьор С любезното съдействие на Комитета „Жан Кокто“.

„Вяра е млада жена, която след дълга и болезнена връзка губи вярата си в любовта. Разочарована и уморена от компромиси, тя се впуска в хаотичния свят на съвременния дейтинг – приложения, случайни срещи и повърхностни разговори, които вместо близост ѝ носят още по-голяма празнота. В момент на осъзнаване, Вяра взема смело решение – да спре да търси любовта и да остане сама. Да се обърне към себе си и да изгради отново вътрешната си цялост. Именно тогава, когато най-накрая не очаква нищо, се появява Той. Как ще се развие тази среща – никой не знае. Дали е ново начало или просто огледало на научените уроци? Едно е сигурно: Вяра вече е открила най-важното – вярата в себе си. А когато тя е жива, всичко останало е възможно.“ - Ованес Торосян (режисьор) „Живееш в блаженството на любовта. Всеки ден благодариш, че с този човек сте се срещнали. Но един ден всичко се променя - връзката се разпада и се оказваш сам в свят, който не познаваш. Светът на срещите се оказва странен, дигитален, пълен с абсурдни ситуации и непредвидими правила. Всеки опит да намериш близост те изправя пред странности и недомлъвки, които са забавни за другите, но за теб са като самотно плаване в открито море, където брегът изглежда недостижим. „Любов и други аварии“ от Александра Славова и Любомира Видева (наградена на Осмия конкурс на Театър София за съвременна българска пиеса) разказва за опитите да започнеш отначало, за всички тези срещи и откази, за забавните и понякога болезнени куриози на съвременния дейтинг. Но най-вече постановката ни напомня, че най-важната среща е с нас самите - с новите версии на себе си, които постепенно се превръщат в нашия собствен бряг. В света на „Любов и други аварии“ абсурдът и хуморът вървят ръка за ръка с тъгата и разочарованието. А в края на пътуването, точно когато мислим, че сме изгубени, откриваме неочаквано светлина: способността да сме самите себе си, да се обичаме и да продължаваме напред, дори когато всичко изглежда невъзможно.“ - Александра Славова и Любомира Видева (автори) *В ролята на Георги се редуват актьорите Ованес Торосян и Мирослав Тънгаров. **Закъснели зрители на Камерна сцена в Театър София не се допускат, предвид разположението на местата в залата.

Всичко трябва да е на ниво – тристепенно меню, официално облекло, никой да не закъснява. И да се държим… Зад всички тези правила и ритуали обаче все повече прозират разстоянията между хората. „Покана за вечеря“ е история за близостта, за взаимоотношенията, които се разпадат, за лекотата, с която свикваме с другите и ги приемаме като част от общата картина. А общи картини няма. Близостта не е въпрос на разстояние. Нито една история не е веднъж завинаги разказана. Ако гледаме на хората като истории – никога не можем да сложим точка, защото всеки следващ разказвач продължава да добавя нещо от себе. И единственото, което може да ни спаси от острите ръбове във взаимоотношенията, е да продължаваме да си говорим. „Всички тези безсмислени правила, лъжички, вилички, кристални чаши нямат никаква друга функция освен да ни губят времето, за да не мислим за същественото. И да не си даваме сметка, че никога не сме били истински, истински щастливи...“, казва един от героите в „Покана за вечеря“. И така - добре дошли. Вечерята е официална. А малко истина няма да ни навреди. Оля Стоянова - автор Постановката "Покана за вечеря" от Оля Стоянова (пиесата получи наградата на Втория конкурс на Театър София за съвременна българска пиеса) се занимава с онова особено състояние на самотност, в което човекът е „сам сред своите и свой сред чуждите“ (по Чехов). Това е именно парадоксалният свят на „Покана за вечеря“, свят, в който си самотен дори в семейството си. А тази самота ни тласка към една крайност на резигнация, а тя от своя страна ни деформира, обезсилва и прави зависими към лъжата. *Закъснели зрители на Камерна сцена в Театър София не се допускат, предвид разположението на местата в залата.

„СКРИТИ ЛИМОНКИ – това са шест истории. Какво ги обединява? Формално, видимо и драматургично - нищо. И все пак има един конец. Това е магическата среща с непредвидимото. Както и комичната редица от поражения, глупави поражения от несбъднати очаквания. Такива неща. В текста лесно могат да се открият дофеминистки и постфеминистки оплаквания. Ако ги търсиш. Аз ги подминах. За сметка на обожанието ми към жената.“ Николай Поляков - режисьор Спектакълът „Скрити лимонки“ ни повежда в един едновременно забавен и болезнено искрен свят - свят на жени, които се борят, мечтаят, падат и продължават напред. На сцената оживяват шест различни истории, в които се преплитат страхове, амбиции, надежди и разочарования. Това е представление за смелостта да бъдеш себе си - дори когато животът не следва плановете ти. *Закъснели зрители на Камерна сцена в Театър София не се допускат, предвид разположението на местата в залата.

Пиеса от един от най-успешните световни драматурзи днес - Нийл Саймън - комедия, вдъхновена от вечните въпроси около любовта и брака. Смешна, проникновена пиеса за това как двойките изпадат в криза, къде бягаме от собствените си комплекси, възможно ли е да обичаме само един партньор… „Последният страстен любовник“ от Нийл Саймън ни забавлява с куриозните преживявания на влюбени ексцентрици, попаднали в комични и абсурдни ситуации. *В ролята на Боби се редуват актрисите Дария Симеонова и Ангела Канева. **Закъснели зрители на Камерна сцена в Театър София не се допускат, предвид разположението на местата в залата.

„Уроци“ е спектакъл за среща, която започва като урок по актьорско майсторство, но постепенно се превръща в нещо много по-опасно - опит двама души да стигнат до истината един за друг, а може би и за самите себе си. В едно театрално студио се срещат Елиът - учител, който знае много за театъра, но твърде малко за това как да продължи да живее, и Сара - филмова звезда, която идва при него не просто, за да стане „по-добра актриса“, а защото усеща, че животът ѝ вече не може да бъде изигран с познатите средства. Изследваме театъра като място, в което човек не се крие зад маски, а се разпада, за да може да бъде видян. В „Уроци“ актьорството се разглежда като философски въпрос: възможно ли е да бъдем истински, когато цял живот сме се учили да играем версии на себе си? Това е спектакъл за самотата, за суетата на успеха, за провала като последна форма на достойнство. За учителя, който се крие зад думите си, и за актрисата, която идва с цялата си публичност, но всъщност носи най-интимния си страх. „Уроци“ разказва за нуждата човек да бъде срещнат без роля. И за онзи страшен, почти невъзможен момент, в който някой наистина те вижда. - Надя Панчева, режисьор *Закъснели зрители на Камерна сцена в Театър София не се допускат, предвид разположението на местата в залата.

„Вяра е млада жена, която след дълга и болезнена връзка губи вярата си в любовта. Разочарована и уморена от компромиси, тя се впуска в хаотичния свят на съвременния дейтинг – приложения, случайни срещи и повърхностни разговори, които вместо близост ѝ носят още по-голяма празнота. В момент на осъзнаване, Вяра взема смело решение – да спре да търси любовта и да остане сама. Да се обърне към себе си и да изгради отново вътрешната си цялост. Именно тогава, когато най-накрая не очаква нищо, се появява Той. Как ще се развие тази среща – никой не знае. Дали е ново начало или просто огледало на научените уроци? Едно е сигурно: Вяра вече е открила най-важното – вярата в себе си. А когато тя е жива, всичко останало е възможно.“ - Ованес Торосян (режисьор) „Живееш в блаженството на любовта. Всеки ден благодариш, че с този човек сте се срещнали. Но един ден всичко се променя - връзката се разпада и се оказваш сам в свят, който не познаваш. Светът на срещите се оказва странен, дигитален, пълен с абсурдни ситуации и непредвидими правила. Всеки опит да намериш близост те изправя пред странности и недомлъвки, които са забавни за другите, но за теб са като самотно плаване в открито море, където брегът изглежда недостижим. „Любов и други аварии“ от Александра Славова и Любомира Видева (наградена на Осмия конкурс на Театър София за съвременна българска пиеса) разказва за опитите да започнеш отначало, за всички тези срещи и откази, за забавните и понякога болезнени куриози на съвременния дейтинг. Но най-вече постановката ни напомня, че най-важната среща е с нас самите - с новите версии на себе си, които постепенно се превръщат в нашия собствен бряг. В света на „Любов и други аварии“ абсурдът и хуморът вървят ръка за ръка с тъгата и разочарованието. А в края на пътуването, точно когато мислим, че сме изгубени, откриваме неочаквано светлина: способността да сме самите себе си, да се обичаме и да продължаваме напред, дори когато всичко изглежда невъзможно.“ - Александра Славова и Любомира Видева (автори) *В ролята на Георги се редуват актьорите Ованес Торосян и Мирослав Тънгаров. **Закъснели зрители на Камерна сцена в Театър София не се допускат, предвид разположението на местата в залата.

„Госпожа Министершата” е написана от Бранислав Нушич през 1931. В средата на Голямата Депресия. Среда, която Балканите по ред исторически, културни и геополитически причини, като че ли никога няма да напуснат. Все е криза, все няма, все сме прецакани и зли. Поне не сме грозни. И почти не сме мръсни. Или така си мислим. И все мечтаем, ако даде Господ, ние да водим бащина дружина, да оправим държавата. И то за „нула време”. Това, което други народи, при други обстоятелства, са постигали за век, ние го вършим за „петилетка”. И я свършваме като кучето на нивата. Джаста-праста. През куп за грош. Нашата героиня, Министершата, като в сън се събужда един ден с незакърпените си гащи и докато се чуди как да свърже двата края, иронията на случайността я изплюва в минитерските селения. И се започва все същата приказка за стълбата… Недялко Делчев - режисьор *В ролята на Дара се редуват актрисите Дария Симеонова и Лора Мутишева.

„Пиесата на Кокто „Ужасните родители“ има много възможни интерпретации. За различни зрители днес тя би могла да бъде разказ за абдикацията на съвременния човек – от отговорности, задължения, дори от права. Оттеглянето му на остров от собствени странности, капризи, ритуали, зависимости, страсти, тайни и лъжи... Реквием на всеобщата морална инфантилност на времето ни. Или на безвремието. Би могла да бъде крахът на семейството – разпадът на емоционалните връзки между съпрузите; бунтът на децата срещу родителите; отказът на следващото поколение да приеме и следва установения ред... Усъмняване и дори осмиване на вчерашните морални догми и норми. Релативизмът на вчерашната истина. Или егоизмът на модерния човек – неспособен да разбере страховете и копнежите на другия. Абсурдната му претенция на знаещ по-добре от ближния си какво е най-добро за него или нея. Себедостатъчността като спасение от ада на другите. Аз, аз и аз сме мерило за всичко и всеки. НО преди всичко, това е пиеса за ЛЮБОВТА. За въздигащия ни главовъртеж на чувството. За отдадеността до самоотричане. За нежно-гневното впиване, вплитане, вживяване в другия. За щастието да спечелиш и изкушението да поробиш обекта на желанието. За радостта, лекотата и свободата на посетения от Ерос. За тъмната, пагубна участ на човека, превзет от страстта. За чудото и болката да бъдеш влюбен.“ - Недялко Делчев, режисьор С любезното съдействие на Комитета „Жан Кокто“.

„Драматургичният текст на Паоло Дженовезе - „Перфектни непознати“ е интересен не поради успешната му киноверсия, нашумяла преди няколко години, а заради сложните и неочаквани взаимовръзки между персонажите, извеждащи съвременни, но и неочаквани теми, които се отнасят към житието на модерния човек. Може би телефонът, като феномен в живота ни, крие голяма опасност и тя е, че е способен лесно да ни съблазни да му доверим тайните си, но без никаква гаранция за съхранението и опазването им. Човекът е като магическо ковчеже с тайни и тези тайни може да са както скъпоценни бисери, така да се окажат невиждани нещастия или жестоки оръжия. Човекът е кутия на Пандора с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкият до нас. Не можем да познаваме напълно някого, както не е възможно да познаваме вселената изцяло.“ - Стайко Мурджев, режисьор В спектакъла звучат гласовете на актьорите: Сава Пиперов, Симона Халачева, Юлиян Рачков, Пламен Манасиев, Невена Калудова, Николай Димитров-Коки, Димитър Ангелов

Представлението е „черна комедия“, която разплита сложен любовен четириъгълник между две приятелски семейства. Една невинна шега ще въвлече героите във вихъра на неконтролируем сюжет, който ги пренася от тиха вечер у дома до сюрреалистична и опасна ситуация. „Разкриват се поредица от ситуационни фрагменти, заплитащи се около темите за ревност, моногамията в брака на модерното европейско семейство и един фикционален сюжет, роден от наранено мъжко его. Жанровата смесица от съспенс, черна комедия и хорър създава специфичен характер на постановката, изследвайки докъде можем да стигнем когато сме предадени от най-близките си.“ – споделя младият режисьор Надя Панчева. В творческия екип са Ясмин Манделли – сценограф и Милен Апостолов – композитор. Преводач от английски - Михаела Кацарова. „На сцената, както и в живота, винаги съм очарован как малките лъжи могат да предизвикат събития, водещи до опустошителни последици. Особено в двойка, ако лъжите на единия разкриват тайните на другия.“ – сподели за Театър „София“ Жан-Пиер Мартинез. Той е един от най-успешните съвременни френски, дори бихме казали европейски, драматурзи. Има средно 400 сценични постановки всяка година, особено в Европа и Латинска Америка. Неговите 101 комедии са известни със своята достъпност и уникална вселена, населена с герои, които са едновременно смешни, вълнуващи и дълбоко свързани. Постановката ще се играе на сцената на „Theatro отсам канала“ (ул. „Върбица“, 12). Билети може да закупите онлайн от нашия сайт или www.theatro.bg , на касата на ъгъла на ул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Славянска“ и касата на „Theatro отсам канала“.