Театър „Възраждане“

Четири двойки, четири истории, четири срещи, безброй тайни.“Прелестите на изневярата” – искряща комедия за любовта,лъжите и малките “невинни” предателства, които преобръщат живота. Ревност, страст, подозрения, неочаквани признания и абсурдни обрати. Когато любовта срещне изкушението, започва игра без правила, в която голямата награда е истинското щастие. Истината обаче винаги идва в най-неподходящият момент. Смях до сълзи, разпознаване до болка и истории, в които всеки ще открие…себе си.

“Те бяха десет“ пренася публиката в атмосферата на напрежение и мистерия, където десет души, свързани с тайни от миналото, се оказват изолирани на остров. Всеки от тях има причина да се страхува, тъй като неизвестен убиец започва да преследва гостите, следвайки зловеща детска песничка. Чудесната писателка, госпожа Агата Кристи, ни сподели, че сюжетите на нейните романи намирала, когато мие чинии. Това било толкова глупаво занимание, че неволно минавали мисли за убийства. След изповедта ѝ, като чешех котката си (също глупаво занимание), прочетох тази нейна пиеса. Охо! Тя е много умна. Въпреки, че е лудо криминална. Злото е в нея, но… там идва и райска любов. Доброто побеждава лошите! Ама кои са лошите? А де! Ей за това направихме този спектакъл: да търсим кое е черно, кое е бяло. И да имате усмихнати дни. Без кошмари!

Снежанка и седемте джуджета е една от най-любимите и запомнящи се приказки за малки и големи.“… В далечно кралство живеела красива, но много зла царица, която имала вълшебно говорещо огледало. Нейната хубост била ненадмината, докато един ден не се появила Снежанка, по-красива, добра и работлива. Момичето ставало все по-хубаво и един ден злата ѝ мащеха решила да я убие. Опитът е неуспешен и Снежанка заживяла в гората, криейки се от коварната царица, в къщичката на седем джуджета. Огледалцето обаче, издало, че момичето е живо и царицата решила да я приспи завинаги с отровна червена ябълка. Само целувката на истинската любов ще съживи Снежанка…”

Снежанка и седемте джуджета е една от най-любимите и запомнящи се приказки за малки и големи.“… В далечно кралство живеела красива, но много зла царица, която имала вълшебно говорещо огледало. Нейната хубост била ненадмината, докато един ден не се появила Снежанка, по-красива, добра и работлива. Момичето ставало все по-хубаво и един ден злата ѝ мащеха решила да я убие. Опитът е неуспешен и Снежанка заживяла в гората, криейки се от коварната царица, в къщичката на седем джуджета. Огледалцето обаче, издало, че момичето е живо и царицата решила да я приспи завинаги с отровна червена ябълка. Само целувката на истинската любов ще съживи Снежанка…”

ОТМЯНА е пиеса, която излиза извън рамката, която провокира, шокира и докосва най-дълбоките страхове и скрити тайни в душите ни. Тя е завладяваща футуристична пиеса, която задава въпроси като: Какво е човекът? Има ли нещо под биологичната обвивка? Докъде бихме стигнали, в целта си да спасим любовта. Бихме ли живели вечно, ако можехме и на каква цена? Какво има отвъд и има ли нещо? Определяна от оксфордския университет като брилянтна, “ОТМЯНА” е академично структуриран текст, който съчетава в себе си множество жанрове.В свят, в който използването на технологии за заличаване на несъвършенствата и уврежданията на хората е все по-нормално, една двойка се връща към основите. Далеч от града Марк (Йордан Ръсин) и Вайълет (Виттория Николова) с нетърпение очакват естественото раждане на първото си бебе. Но един от тях има тайна, която заплашва да подкопае съвършения им свят.Автор на пиесата е ирландският драматург Стейси Грег. Нейните творби включват Perve (театър Аби, Дъблин, носител на наградата Stewart Parker Trust / BBC Radio Drama Award), Lagan (театър Овална Къща, номиниран за наградата Off West End за най-обещаващ драматург) и т.н. Текст на автора се поставя за първи път на българска сцена.

Музикант да си ти Е самотно бреме. За публика просиш През цялото време. Но не за богатства, Не и за слава, А само за Браво! За малка похвала...

Музикант да си ти Е самотно бреме. За публика просиш През цялото време. Но не за богатства, Не и за слава, А само за Браво! За малка похвала...

Преди шейсет години, романа по който е драматизирана пиесата, се считаше за научна фантастика. Сега той се възприема като една от най-хуманните истории на съвременността. С пронизващата психологическа сила и филигранно развитие на темата за любовта и отговорността.Развитието на изкуствената интелигентност чрез хирургическа операция е оригиналното откритие на двама учени: д-р Строс и проф. Немур. След успешна операция на мишка, наречена “Алджърнън”, те решават да извършат подобна операция на някой умствено изостанал човек. Изборът се спира на главният герой – Чарли Гордън, който участва доброволно в експеримента, тъй като показва желание да се научи по-добре да чете и пише, за да стане умен. От този момент животът на младия човек се променя драматично. Не само от лавината от информация, която затрупва живота му, но и от бурята нови емоции, които той не е очаквал. Обещания, страх, срам, самокритика, гордост, дръзновение, амбициозност – чувства прелитащи и спускащи се от всички страни, като гладни чайки за парче хляб.Проницателен сюжет, искрен, пълен с тревожни послания от дневника на главния герой. История разкриваща сериозни философски теми, която не може да остави безразличен мислещия човек.Тема отговаряща на въпросите, повдигнати от М. Булгаков в романа “Кучешко сърце” и Джек Лондон “Мартин Идън”. Даваща своя отговор – защо гениалните хора често са самотни. Във видео откъсите участват:Мара Чапанова, Роберт Янакиев, Александър Александров, Ема Бочева, Силвана Василева, Ивайло Добрев, Мими Йорданова, Симона Попова, Виктор Липовски, Християна Драгиева и Театрална школа Водолей.

Краят на съдебно дело. Дванадесет съдебни заседатели са събрани в малка, задушна стая, за да решат съдбата на обвиняемия – 18 годишно момче, обвинено в най-тежкото престъпление – предумишлено убийство. Всички са убедени в неговата вина. Всички, освен един. Един живот е отнет. Друг е поставен на карта. Ще успеят ли съдебните заседатели да решат безпристрастно дали е виновен или невинен? Ще успеят ли да загърбят собствените си предразсъдъци? Собственото си минало? Ако всички гласуват „виновен“, наказанието е едно – доживотен затвор.12 Angry men (12 разгневени мъже) на Реджиналд Роуз е обявена за едно от националните богатства на САЩ. Написана е като телевизионна пиеса през 1954 г. и адаптирана за театър и кино в следващите три години. За първи път се появява на големия екран под режисурата на Сидни Лъмет, с участието на Хенри Фонда. На следващите награди Оскар е номиниран в три категории – за най-добър филм, режисура и адаптация на сценарий. В последствие с огромен успех многократно е филмирана и поставяна на театралната сцена. В нея са участвали звезди като Джак Лемън, Тони Данза, Оуен О‘Нийл, Том Конти, Мартин Шоу и други. На 64-я филмов фестивал във Венеция, журито присъжда специалната награда на филмовия режисьор Никита Михалков за неговата адаптация на сценария – „12“.В своята режисура проф. Пламен Марков разчупва табутата и излиза от клишето на 12 съдебни заседатели – мъже, като въвежда женски образи.

Охлювът и костенуркатаКакво общо имат охлювът и костенурката? И може ли един привидно безсмислен спорда се превърне в битка за любовта?„Двама в делириум“ е абсурдна комедия за една двойка, обречена да бъде заедно.Неспособни да живеят един без друг, но и неспособни да съществуват в хармония,двамата герои се затварят в собствен свят, където времето е спряло, а любовта сепревръща едновременно в убежище и в капан.Всеки нов спор изглежда като последен, а всяко помирение – като ново начало. Междусмеха, нелепите ситуации и абсурдния диалог постепенно изплува въпросът: далинай-големият затвор не е любовта, от която не можем да избягаме? И бихме лиизбягали от този затвор, ако това означава да изгубим любовта на живота си?Спектакълът предлага едновременно забавна и болезнено разпознаваема среща сотношенията между двама души, които не престават да се нараняват, защото непрестават да се обичат.

Спектакълът „Слугините“ изследва копнежа и нагона към самоунищожението, бруталната самота и еротизъм, доминацията над духа, подчинението и деформирането на личността, довеждащи до дегенеративно й разпадане и компенсаторното й заместването с друга. Проследявайки деструктивните опити на персонажите да валидират себе си като актуални човешки същества, спектакълът изследва въпросът дали е възможно човек да съхрани своята човечност, разум и дух и докъде може да стигне в опитите си да запълни недостатъчността, с която живее. „Слугините“ ни изтласкват до дъното на човешката нищета, където човекът и реалността му са уловени в налуден-лабиринт, в който „игра“ и живот са така оплетени, че разграничаването им един от друг е невъзможно. Лудостта е последното помощно средство, логика е слуга на чувствата, а небето вече го няма.

Има мигове в живота, когато обичайното се разпада – и нещо дълбоко, необяснимо, започва да настоява за промяна. В такива мигове човек трябва да избере: да остане верен на себе си, такъв какъвто е бил досега – или да се осмели да стане някой друг. Това е сърцевината на „Обикновено чудо“ – не просто история за любов, а драматично движение през нея, със страха, съмнението и силата, която тя изисква. Един млад мъж, някога мечок, се появява в дома на Вълшебник – човек, който се е опитал да се откаже от магията, но сърцето му все още търси чудеса. Там, в планинска уединеност, младежът среща една Принцеса. Двама души, които не искат да се влюбят. А любовта – без да пита – ги връхлита. В този свят любовта не е утеха. Тя е проклятие и спасение едновременно. Ако я приемеш – губиш всичко познато. Ако се откажеш – оставаш цял, но празен. „Обикновено чудо“ разказва за онзи предел, където чудото не е в магията, а в решението да се откажеш от страха и да понесеш последствията от това да обичаш. Шварц пише не толкова приказка за чудеса, колкото алегория за зрелостта, избора, страха от близостта, от отговорността и от собственото си преобразяване. Приказните герои тук не са украса – те са форма, в която невидимото става видимо, а скритото в нас проговаря. Вълшебниците тук не размахват пръчки, а настройват реалността така, че да изпитат любовта на другите. Принцесите не чакат спасение, а избират да поемат по пътя сами. А мечките, превърнати в хора, но все още пазещи нещо диво в себе си, откриват, че най-трудното не е да се промениш, а да останеш, когато любовта се случи. Под повърхността на магията стоят съвсем реални въпроси: можем ли да бъдем себе си и обичани едновременно? Какво става, когато чувството се окаже капан? Когато любовта е събуждане, но и заплаха? Когато да бъдеш себе си изисква повече кураж, отколкото да бъдеш герой? Можем ли да обичаме, без да загубим себе си? И всъщност – кое е по-трудното: да бъдеш човек или да останеш?