Херцогинята на Падуа

„Херцогинята на Падуа“ е дълго обмислян и подготвян проект по едноименната пиеса на Оскар Уайлд. Силно ме впечатлиха резките и умело изградени драматургични обрати в действието – особено във второ действие, след убийството на херцога, както и в третото действие, по време на съдебния процес и в мрачната атмосфера на тъмницата преди финала. Самата драматургия предоставя богати възможности за изграждане на хорови и ансамблови сцени, както и на множество дуети – любовни, комични и драматични. Тъй като началната сцена се развива на площада в Падуа, пред църквата, си позволих да вплета в действието моята „Missa Catholica Bulgarica“, която звучи като своеобразен фон на диалозите между Гуидо, Асканио и – по-късно – Моранцоне. Подобен художествен похват използва и Джакомо Пучини с „Te Deum“ в своята опера Тоска. Либретото следва неотклонно фабулата на Оскар Уайлд. Музикалният език на творбата е изграден върху богато стилово разнообразие – от латино и средиземноморски колорит до любовни романси и дуети с баладичен характер. Наред с това звучат и български интонации и ритми в „Missa Catholica Bulgarica“. В сцената на бунта в началото на второ действие се появява и BG рок – художествен намек, при който всяка прилика със събития от други страни и епохи е напълно случайна. Творбата е написана и завършена в периода август 2018 – август 2019 година. Тя представлява музикална любовна драма, развиваща се на фона на събитията в Падуа от XVI в. В центъра на повествованието стои трагичната съдба на една млада жена и една любов, погубена от тиранията, предателството и жаждата за мъст. Наред с лиричните и драматични линии в образите на Гуидо и Беатриче, с непримиримия антагонизъм на граф Монцоне и изтънчената, но зловеща тираничност на Херцога, в творбата присъстват и комични моменти – песента на Асканио с хор и пантомимата с Гуидо в първо действие, както и веселият женски дует на Лучета и Тереза в началото на трето действие. Образът на народа се появява в началната сцена, в сцената на бунта и по време на съдебния процес. Епизодични, но характерни са ролите на Кардинала, Съдията и Мафио. Трагичният финал е неизбежен. Поуката прозвучава във финалната песен: всеки човек трябва да мисли със собствената си глава, защото народ, „дорде на мошеници пее „Слава!“, той друго и не заслужава“. Създаването на творбата е финансово подкрепено след сесия на Музикаутор.