Народът на Вазов

Българският народ граничи от всички страни с Вазов. Той е дал наименование на всичко в българския свят. Затова от век на век планините ни ще са все тъй високи и сини, покойниците ни ще преминават в други полк, любезното ни отечество ще е хубаво, песните му все ще се четат, езикът на дедите ни ще е свещен, майките ни два пъти ще бъдат наши майки. Неговите думи са котвата ни в свят, който се опиянява от премахването на бог, родина и род; свят, пълен с летливи души, без вяра в историческото ни битие. Чрез словото на Вазов разбираме себе си: каквито не се познаваме, каквито ни е трудно да се приемем, каквито не вярваме, че сме. Затова въпросът „Де е България“ не е въпрос на география, а на съществуване. Особеното предизвикателство в работата по този спектакъл е неговият мащаб. Театърът рядко посяга към военни конфликти, национални катастрофи и етнически бедствия поради спецификата на художествените си средства. Още повече към епически разказ, в който самостоятелно съществуват, движат се и се преплитат не само отделни хора, а цели социални и културни слоеве на нацията. И това движение е потопено в конкретен исторически миг, за който, дори след сто години, споровете не престават. Но над всичко стоеше вътрешният ни дълг да представим Иван Вазов като вечно жив образ, да погледнем към себе си чрез неговите очи, още веднъж да се умълчим пред силата му да начертае съдбата ни като народ.