О, ти, която и да си...

Лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов „О, ти, която и да си...“ е лиричен колаж, който с много театрално въображение и почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Кои са жените зад неговата величествена осанка? Какво е присъствието на Съба Вазова – майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца? Все пак се знае колко обичан и обичащ е поетът – от първата любов с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919 година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра, като в едноименната посветена ѝ поема, и разтърсващата, съдбовна среща, и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив, са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...