Трябва и някакво действие, Хамлете

Преди повече от половин година прочетох „Трактат за кихането“ – втората книга с разкази на Боян Крачолов. Прочетох я на един дъх, веднага след това – втори път, препрочетох и по-ранната му „Църква от сънища“, видяхме се с Боян, през лятото четох и много други негови текстове – кратки прози и драматургия, които той ми изпрати... Последваха няколко срещи – вече работни – върху възникналия „от раз“ силен импулс да „изправим на крака“, на сцена тия толкова живи, интелигентни, смислени поетични и самоиронични – всъщност повече монолози, отколкото разкази – които „плачат за театър“. Монолози на 33-годишния човек, на човека в Христовата възраст, който безпощадно изследва себе си и света в търсене на смисъла. Който няма къде да избяга от проклятието на своята интуиция за предназначение. Интуиция за битие. Който пише – и прави, – за да узнае. Ако е вярно твърдението на Боян, че писането му е подбудено от театралните опити на „СФУМАТО“ – още по-вярно е, че сега писаното подбужда нови театрални идеи. Какъв театър е кодиран в тези съдържания – открихме в проведеното ателие "Въпреки сгъстяващия се мрак" през януари. С любопитство и желание ви каним и на представлението, което създадохме заедно!