Theatre of the Bulgarian Army

Оскар Уайлд обичал да повтаря: “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен”. “Колко е важно да бъдеш сериозен” е най-виртуозно забавната комедия на Уайлд. Сюжетът на пиесата се завърта около сърдечните вълнения на две млади аристократични двойки. В преследване на любовта си те устремно прелитат през комични недоразумения и абсурдни препятствия. Например - играта с името Ърнест (в превод на български - сериозен), което се оказва абсолютно условие за взаимна щастлива любов...Или пък - как в едно благородно английско семейство ще влезе млад мъж с неизвестен произход, за когото се знае само, че е намерен в пътна чанта в гардероба на гара “Виктория”... Всички участници в тази несериозна игра със сериозни неща са остроумни, духовити, преизпълнени с ведро желание за живот и щастие. Елегантен каприз на случайността, която си играе с любовта... Едно представление, което ще ви достави удоволствието на чаша шампанско - опияняващо и игриво.

Абсурдът на времето, в което живеем, го превръща в още по-невидим елемент от нашето съществуване. Къде е то, кога е то, какво е то, има ли го изобщо? В приказките му слагат риза и панталон, мустаци и бретон. Това ли е времето? То може да е всичко – навсякъде и никъде. То е нещо, което не е конкретно, но тази неконкретност е много точна. Във „ВРЕМЕТО“ всичко започва с един дъх. Момент на спиране, в който поемаш въздух и се настройваш към нещо, което не бърза. Спектакълът не те въвлича рязко, а те кани – да забавиш, да се заслушаш, да усетиш как времето се разтваря. И когато пътят свърши, идва издишването. Тихо, почти неусетно, като край на кръг, който сам се затваря. Нашият спектакъл е като пъзел, съставен от, на пръв поглед, несъвпадащи части. Парчета от време, спомени, движения и усещания разпръснати свободно. Всяко от тях носи своя смисъл, своя ръб и форма. И едва когато всички се срещнат, се появява цялото. Картина, в която всяка част си намира мястото и времето. Там абсурдът се подрежда, хаосът се успокоява и времето престава да бъде въпрос, а се превръща в преживяване. „Времето си е време и няма абсолютно никакво значение. Аз мислих много какво да напиша за текст на програмата, която Вие държите в ръцете си, и в крайна сметка не ми стигна около час, за да бъде възприемливо от обикновения зрител. Слава Богу, Вие не сте обикновен. Не се колебайте да разсъждавате на тема Време и по-добре започнете веднага, щом загасят лампите в салона!“

“Любовта тук е и като предложение да се случи, и като възможност да се постигне. А основанията това да стане са наглед повече от благоприятни: млади хора, обладани от любовно чувство, съответните любовно-еротични игри, за да бъде то – чувството, активирано, затвърдено, възнаградено с взаимност и накрая успокоено в щастлив брачен съюз. Но, както винаги при Шекспир, цялото това романтично описание се оказа една голяма привидност. Всъщност “Много шум за нищо” е текст за невъзможността любовта да се случи, да се постигне, да се разкаже. “Много шум за нищо” не е афоризъм, който с дяволита усмивка разрешава дребни любовни недоразумения, а метафора на безплодните усилия на човешкото същество да намери себе си в едни враждебен и хаотичен свят.” Вече 400 години “Много шум за нищо” покорява и заразява с дръзкото младежко привличане, с любовно опиянение, без да спестява болката и слисването, когато това опиянение свали лъжливата си лекомислена маска. Комедията се издига до философското познание за човешката природа и за любовта и не престава да вълнува зрителите. Песента към спектакъла “Рай” е емблематична за Стефан Вълдобрев и за неговите изяви като певец и композитор. Звездите на Иван РАДОЕВ, Стефания КОЛЕВА, Камен ДОНЕВ, Георги КЪРКЕЛАНОВ, Кристина ЯНЕВА, Анастасия ИНГИЛИЗОВА и Иван ЛАСКИН изгряха в тази пиеса. Премиерата на пиесата в Театър "Българска армия" е на 18.12.1997 г.

Преподава дисциплина, решителност, спокойствие, самообладание, устойчивост при внезапни обрати, търпение, сдържаност и мекота, смелост, твърдост, категоричност и дързост при потопи и преврати, строгост, смирение и яснота, точност на мисълта, уместност на думите и усет за тишина, непоколебимост, спартанска непоклатимост пред глупостта, постоянно сражение с посредствеността и нейните огромни, неподвластни преимущества. Тази поразена от загуби и същевременно толкова жизнерадостна Екатерина, която знае, че „природата обича децата й да са весели, дори когато си играе и им мята светкавици и гръм на главите.“ Свършената от нея работа (като учител, преводач, писател, общественик, милосърдна сестра, мисионер, миротворец, международен делегат) е мъжествена по обем, воля, увереност, активност, безкомпромисност и издръжливост, прецизност, блестяща настъпателност, хладен ум и неотстъпчивост. Кръгът около Каравелова – най-високият политически и културен елит на страната и Европа. Времето на Екатерина – трудно, тъмно и войнствено. Личният й живот – изпитания и съдба като от античен сюжет. Всичко това е непосилно да се събере в едно представление. Аз съм убеден, че е невъзможно вече и в книга. Обемът на Екатерина Каравелова надхвърля порядъка на подобна вместимост. Нито мисли, че разкрива напълно и изчерпателно личността. Още по-малко сложността на духа й. Той прилича на артистична телеграма повече (започната и неизпратена досега) по повод онова - споменато в началото - неудържимо и автентично възхищение.

Присъединете се към нас за една незабравима вечер в театъра, където изкуството и животът се сливат в една история. „Глас“ не е просто пиеса, а преживяване – огледало, в което се отразяват битките и триумфите на всеки артист, който се осмелява да мечтае. Станете свидетели на превръщането на тишината в песен, на сянката в светлина и открийте Гласа, който резонира във всички нас. Изживейте магията на „Глас“ и позволете на представлението да ви вдъхнови да намерите смелост да излезете от сянката и да влезете в собствената си светлина на прожекторите. Чувствали ли сте се така, че независимо от всичко, което правите в живота си, може би никога не е достатъчно? Или сте мислили, че никога не сте съществували? Отговорите на тези въпроси са в дълбините на вашето съществуване. Най-значимият момент на пътя е осъзнаването, че всяко действие, което предприемаме, трябва да отговаря на нашите собствени стандарти. Осъзнаеш ли кой си ще разбереш, че си значим, жив и съществуваш. Виктория Глас, жена с изключително силен характер, ще ви покаже какво е да бъдеш себе си въпреки трудностите, хората около нас и провалите. Ще ви каже, че именно заради тях сме това, което сме и никога не трябва да спираме да следваме собствения си път. Спектакълът навлиза в същността на това какво означава да желаеш живота на някого, когото идолизираш, да стоиш толкова близо, но и толкова далеч от светлината на прожекторите, и в крайна сметка да намериш смелост да се изправиш пред страховете си и да прегърнеш собствената си идентичност. Това е история за битките, в които се предаваме, преди да се бием, за цената на преследването на сянката на гения и за дълбокото освобождение, когато се научим да обичаме себе си отново. Актрисата Антоанета Добрева – Нети се превъплъщава в ролята на Виктория Глас, дубльорката на оперната прима Мария Калас. Чрез образа на Нети навлизаме в психиката на една артистка, разпъната между възхищението и съперничеството, а гласът ѝ отразява бурните емоции на един живот, изживян в периферията на славата. „Миналото стои на пътя ти. Там, където никога не е имало път.“

В един свят, в който реалността се измерва в лайкове и последователи, където истинските емоции се заменят с филтри и хаштагове, на сцената се ражда „ФЕЙК“. „ФЕЙК“ е пиеса за хора, които живеят в интернет пространството и се хранят от вниманието на другите. За всички нас, които сме убедени, че животът ни има смисъл само когато бъде „видян“, „харесан“ и „споделен“. „ФЕЙК“ е болезнено актуален спектакъл за реалността в която живеем. С усмивка и без да съдим, ще надникнем зад социалния образ и ще ви дадем друга гледна точка. „ФЕЙК“ ни напомня, че трябва да станем по-самокритични, преди да хейтим и да бъдем по-критични към това, което гледаме. Нека да обръщаме поглед навътре в себе си и понякога просто да оставаме в тишина. Иначе животът си върви, а начинът, по който живеем сега, след време ще изглежда нелеп, защото всичко ще е друго. Приемаме. Продължаваме напред. Трябва да знаем, че не всичко, което лети се яде и че не винаги това, което гледаме, е истинско и честно!

Само с едно щракване на бутона и животът ви ще се промени, безгрижието ще цари, а щастието ви е в кърпа вързано! Само сега, на възможно най-ниската цена ще имате възможност да се настаните удобно на дивана и усмивката на лицето веднага ще грейне! Включете се в най-абсурдната вечер, в която телевизорът става трети член на семейството, а реалността и илюзията се сблъскват със сила, от която пружините на канапето ще скърцат много дълго време. Това е трагически фарс, в който смехът избухва там, където най-малко очаквате, а истината е толкова нелепа, че звучи като измислица. Думи летят като шамари, любовта се дави в реклами, а звездите умират по телевизията – но винаги с голяма доза блясък. „ЧАСТНА ПРОЖЕКЦИЯ“ е спектакъл, който не ви оставя да дремете на дивана, а ви сграбчва и ви хвърля право в окото на бурята. Там, където дистанционното е оръжие, сърцето е мишена, а хаосът диктува правилата. Именно тук смехът и сълзите се преплитат като в безумен танц, където нежността се сблъсква челно с истерията, а любовта изглежда едновременно безумно смешна и страшно трагична.

От Радичков тръгна всичко. От една луда трева, един тъпан и един свят, в който мъжете разказват тайните си в размер девет осми. На сцената ври и кипи Северозападът - чешитлии, жени с остри езици, прасета , крави и един непокорен тъпан, който вилнее както му скимне! Асен Левов, Атанас Найденов, Боряна Иванова, Борис Хаджийски, Божана Мановска, Васил Читанов, Искра Йосифова, Никола Орешков, Пламен Иванов, Преслава Георгиева, Радина Алексиева, Стефка Барбудова

Ярослав Хашек: „Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата и историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие може да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: „Аз съм Швейк...“ „Приключенията на добрия войник Швейк“ е сценична адаптация по романа на Ярослав Хашек, която разкрива абсурда на войната, бюрокрацията и разпада на обществото. Спектакълът следва епизодичните приключения на Швейк в свят, загубил своята нормалност. Сатирично пътешествие през абсурда на войната и държавната машина в свят, който колективно полудява.

Как историята за Хамлет е възможна? Нашият отговор е, че тя е възможна като приказка – ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ… Затова ние нито се обвързваме с периода, в който се появява пиесата, нито търсим конкретните исторически параметри на описаните събития, нито разполагаме действието в съвремието ни. Мислим, че в случая същината се разкрива, ако на въпроса „кога“ отговорим с „някога“, като това приказно някога означава винаги. Този подход ни позволява да преживеем една истина, която надхвърля ограниченията на определени контексти и съобразените с тях интерпретации. „ХАМЛЕТ“ е една от най-известните пиеси в света. Навярно мнозина от вас са чували кървавата ѝ история за младия принц, срещнал призрак, „полудял“, задал вселенския въпрос „Да бъдеш или да не бъдеш?“, чийто отговор се търси до днес. Убил и бил убит, заедно с всички участници в неговото нежелание да разбере защо съдбата е избрала да се случи всичко. И ето ни днес – отново изправени пред гениалния текст, се потапяме в спиращия дъха свят на Шекспировия език и с най-искрени чувства се опитваме да ви разкрием отговора на Хамлетовия въпрос. И така… макар нашата история да е към своя край, тази на нашия поет не е. Защото неговият паметник е вечен – не изсечен в камък, а изтъкан от стихове, и ще бъде помнен... докато думите се раждат от дъха, а дъхът от живота!

„ДВЕ ОБИКОЛКИ НА ПАРКА“ – една забавна комедия за любовта, самотата и вторите шансове! В първата част, актьорът Леон (Георги Къркеланов) и полицайката Маргарет (Полина Недкова) се срещат случайно, но зад техните забавни сблъсъци се крият дълбоки страхове и самота. Какво може да се случи, когато две различни съдби се сблъскат заради оплакване от силна музика? Смехът и искрящите реплики летят във въздуха, но зад тях се крие тъга и желание за близост, които и двамата отчаяно търсят. Във втората част, Еди (Стефка Янорова) и Гас (Георги Кадурин) – двойка, която се е изгубила в монотонността на ежедневието, се опитват да възвърнат тръпката във връзката си чрез серия от нелепи упражнения, предписани от терапевт. Но вместо страст, те откриват дълго потискани емоции и скрити истини. Ще успеят ли да преодолеят напрежението и да изградят нова връзка? Смехът, остроумните ситуации и истинските човешки емоции правят „ДВЕ ОБИКОЛКИ НА ПАРКА“ едно представление, което ще ви накара да се замислите, докато се смеете до сълзи!

Жан Ануи пренася древния мит в XX век – на една обикновена гара, сред шума на влаковете и забързаните пътници. Две души се срещат. Две сърца се разпознават. Две тела замират в тишината между два влака. Един съдбовен взор е достатъчен, за да ги хвърли в безпощадната въртележка, наречена ЛЮБОВ. Тя не идва шумно. Появява се неочаквано. Прониква в сърцата им, събужда тайни, страхове и желания. Завладява ги и ги изправя пред най-големите изпитания. И всичко това се случва в един-единствен миг. Две ръце се вплитат. Две сенки поемат напред. Около тях животът тече в обичайния си ритъм с повтарящи се образи на пътници, актьори, келнери и касиерки. А отсреща стои последният влак, поредният шанс за тяхното щастие. Само ръка в ръка и шепа мечти им стигат, за да прекрачат отвъд страха и да поемат по път, от който връщане назад няма.